Слънчогледът като култура със стопанско значение се развива в продължение на хиляди години благодарение на усилията на хора от много държави на различни континенти.
Родината на слънчогледа е Северна Америка, където местните племена започват да го отглеждат като културен вид преди повече от 4500 години.
Местните американци култивирали слънчогледа от първоначалния му разклонен вид с множество пити до едностеблено растение с голям цвят.
Културата била използвана за различни цели, като например смилане на брашно или на фин грис за приготвяне на хляб и питки. Семената били изпичани, сцепвани и консумирани цели или смесвани с други зърна, ядки и зърнено-бобови култури в подобие на корн флейкс.
Първите американци открили също така, че слънчогледовото масло може да бъде извличано и да се използва за готвене.
Освен че бил ценен като храна, по археологически данни слънчогледът се използвал и за различни нехранителни цели.
Маслата и пигментите на слънчогледа се използвали като слънцезащитно средство или основа за виолетова боя за кожата, косата или декорация на тъкани, докато здравото, влакнесто стъбло на растението намирало приложение в строителството.
Слънчогледът се използвал като основна храна в границите на Северна Америка в продължение на близо 4000 години до откриването му европейските изследователи през 1510 г. Испанските моряци били първите, които събрали големи количества слънчогледови семена и ги отнесли със себе си в Европа.
Но през следващите 200 години европейците не оценили потенциала на слънчогледа като храна и източник на мазнини. Вместо това екзотичните на вид цветя се превърнали в широко използвана украса в Западна Европа или се използвани в много по-малка степен като лечебно растение с противовъзпалителни свойства.
Отглеждането на слънчоглед се развило през 18 век и се разпространило в цяла Европа, достигайки до Русия и Украйна в началото на 19 век.
Именно в Русия бил оценен потенциалът на културата за производство на масло. Но това се дължи до известна степен на чиста случайност и на Руската православна църква.
През 18 век Църквата наложила забрана за консумация на храни от различни масла и мазнини по време на пости.
За да помогне на вярващите да спазват правилото, Православната църква публикувала списък на забранените храни. В него обаче слънчогледовото масло било пропуснато.
Търсенето на слънчогледово масло се увеличило многократно и това довело до увеличаване на засетите с тази култура площи до над 800 000 хектара в цяла Русия и Украйна в началото на 19 век.
С продължаващото нарастване на засетите площи пазарът на слънчоглед се разделил на два отделни сегмента – за маслодайни семена и за семена за консумация.
Предвид това разграничение руското правителство създало първата изследователска програма за разработване на сортове, които да отговарят на изискванията на двата пазара.
В края на 60-те години на 19 век бил разработен огромен по своя размер руски сорт, наречен „руски мамут“. В питите, чийто диаметър често достигал над 50 см, имало няколкостотин големи акена (семки).
По това време към Северна Америка вече бил тръгнал постоянен поток емигранти от Източна Европа. Сред тях имало и руски заселници, които започнали да внасят слънчоглед, използван предимно като богат на протеин животински фураж.
Василий Степанович Пустовойт 1886 – 1972 г.
Продуктите от слънчоглед намирали все по-широко приложение в САЩ, но 1886 г. е паметна година в историята на тази култура със стопанско значение.
Тя е знаменателна заради рождението на Василий Степанович Пустовойт – навярно най-важната фигура в областта на селекционирането на слънчоглед.
Пустовойт започнал да работи в Русия през 1912 г. и бързо се утвърдил като изключителен учен и изследовател.
Той основал целева програма за изолиране на множество желани признаци, които се кръстосвали за получаване на хибриди. После се правела оценка на хибридите и тези от тях с най-добри показатели се подбирали за преопрашване и селекциониране за получаване на нови търговски сортове.
През 1924 г. изследователското звено в Краснодар, където работел Пустовойт, се превърнало в експериментален център за селекция на руски маслодайни сортове.
Пустовойт ръководил отдела за селекциониране в института до смъртта си през 1972 г. На него се дължи основополагащата работа по създаването на съвременни сортове с висока масленост и добиви.
Успехът на слънчогледа като животински фураж в САЩ довел до увеличаване на засетите площи. В средата на 20-те години на 20 век били изградени преработвателни обекти, а с тях възникнали и нови пазари.
Популярността на слънчогледа се разпространила отвъд северната граница и през 30-те години на 20 век канадското правителство поставило началото на програма за селекциониране.
След войната площите с насаждения продължили да се увеличават и на север, и на юг от границите на САЩ, като все повече стопани започнали да включват слънчогледа в сеитбооборота си. Въпреки това руската програма за селекциониране, водена от Пустовойт, продължила да стои в основата на всички постижения, свързани с техническите характеристики, и канадското правителство лицензирало използването на сорта „Передовик“. От семената се получавали високи добиви и висока масленост от около 45%, като с това продължила да се повишава рентабилността на културата.
В края на 60-те години на 20 век в програмите за селекциониране освен за подобряване на добивите и маслеността се работело и по други признаци. Вниманието се насочило към желани признаци, като по-добра устойчивост на болести.
Но усилията за създаване на истински хибриди били ограничавани от способността на слънчогледа да се самоопрашва със своите мъжки и женски репродуктивни части. Това означавало, че опитите за привнасяне на нови признаци от донорски растения се размивали от собствения полен на слънчогледа.
Тогава, през 1969 г., френски изследовател на име Льоклерк направил пробив, който променил завинаги селекционирането на слънчогледа.
Работейки във Френския институт по земеделие (INRA), Льоклерк открил метод за изключване на мъжката част от цвета в процес, познат като цитоплазмена мъжка стерилност. Това означава, че полен от донорски слънчоглед може да бъде поставен във все още функциониращите женски репродуктивни структури на друго растение, без да се размива от собствения му генетичен материал. Една година по-късно, през 1970 г., учен от Министерството на земеделието на САЩ на име Кинман открил начин за възстановяване на мъжкото плодородие на получения хибрид.
Тогава в програмите за селекциониране за първи път можели да се създадат хибриди със стопанско значение, при които се използва комбинация от признаци от различни родителски растения.
Благодарение на този двоен пробив започнала нова епоха в разработването на признаци. Компаниите за семена можели да продават на пазара различни сортове, които се отличавали с по-голяма устойчивост на болести и по-големи добиви, наред с други признаци, специално разработени за хранително-вкусовата промишленост или пазарите на масла.
Тези постижения дошли във време, когато сред хората започнал да се налага по-осъзнат подход към здравословното хранене. Научните изследвания през 70-те години на 20 век показват, че слънчогледовото масло е по-здравословна алтернатива на традиционно използваните наситени мазнини. Европейците, по-специално, се преориентирали към продукти със слънчогледово масло. В резултат на това търсенето бързо надхвърлило предлагането и при културата се наблюдавал бурен растеж.
През последните 25 години пазарът на слънчоглед продължава да расте и сега това е четвъртата по важност маслодайна култура в света след маслодайната палма, соята и рапицата.
В резултат на промените на пазара основните производствени площи за културата отново са Източна Европа, като Русия и Украйна имат водещо място в световното производство. През 2017 г. тези две държави общо са произвели над 22 млн. тона от общо произведените в света 47,9 млн. тона слънчоглед.
По оценки стойността на световния добив от културата е 20 млрд. щ.д. годишно.
Десетте най-големи производители на слънчоглед в света (млн. тона):
Украйна 12,24
Руска федерация 10,48
Аржентина 3,55
Румъния 2,91
Китай 2,58
България 2,06
Турция 1,96
Унгария 1,89
Франция 1,62
САЩ 1,00
Източник: ФАО 2017 г.
Заслужава да се отбележи фактът, че ръстът на произведените семена изпреварва нарастването на площите, отредени за културата.
През 1994 г. от 18,6 млн. хектара със слънчогледови насаждения добивите са общо 22 млн. тона семена.
Двадесет и три години по-късно площите са нараснали на 26,5 млн. хектара – увеличение от 35%, но общите добиви са се удвоили, достигайки 47,9 млн. тона.
По-добрите резултати показват, че през последните три десетилетия селекционерите не спират работата по създаване на съвременни хибриди на растението, както и че добивите продължават да се подобряват въпреки важните нововъзникващи фактори, които оказват влияние върху избора на целеви признаци.
Нарастващият натиск за намаляване на свръхроизводството, стимулирано главно чрез механизмите за подпомагане на селското стопанство в Европа, означава, че повишаването на добивите вече не е единствената „заветна цел“ на селекционерите. Загрижеността във връзка с климатичните промени също пренасочи усилията на селекционерите към производството на растения, които дават по-добри резултати в условията на засушаване. Например подбират се растения с променени форми на питата като решение на проблемите със слънчевия пригор, увреждането от птици и болестите.
„Устойчивостта на хербициди наистина промени начина, по който стопаните възприемат слънчогледа. В миналото обработката на почвата беше основният инструмент за контрол върху плевелите. Тя отнемаше много време и не можеше да премахне плевелите в редовете. Днес ние избираме хибриди заради тяхната устойчивост на съществуващия набор от хербициди. Тази технология позволява на стопаните да използват по-ефективно времето си и да контролират по-добре плевелите, което води до по-високи и по-чисти добиви“, казва Джеръми Клъмпър, селекционер на слънчоглед.
„През последните години търсенето на все по-голям брой разнообразни целеви признаци се подпомага от развитието на технологиите. В Nuseed използваме геномика, за да определим генните маркери на желаните признаци. Въпреки че генетичната структура на слънчогледа е относително сложна в сравнение с рапицата и ориза, с помощта на маркерно асистирана селекция започват да се определят подходящите гени за усъвършенстване.“
Сега изследователите в Nuseed разполагат с дълъг списък от целеви признаци за бъдещето, които включват:
* хибриди с по-високи добиви и масленост;
* по-висока устойчивост на болести като мана;
* поносимост на суша;
* по-добри маслени свойства, които да продължат да привличат здравословно живеещите потребители;
* хибриди за хранително-вкусовата промишленост с по-ниска масленост;
* устойчиви на хербициди хибриди;
* височина на растението, цвят на периферните цветчета и на цветчетата на питата;
* време на цъфтеж с оглед използването на пазарните и метеорологични условия.
