Orobanche cumana (синя китка по слънчогледа) е паразитно растение и значителна заплаха за производството на слънчоглед в страните около Черно море и в цяла Европа.
История на синята китка
Паразитът Orobanche е идентифициран за пръв път като проблем скоро след като слънчогледът започва да се отглежда с търговска цел в средата на 19-ти век в Русия, като първата поява на заразата е регистрирана в централната руска Воронежка област през 1866 г.
Orobanche вероятно е засягал слънчогледа и преди това, но на учените им е било необходимо известно време, за да идентифицират паразита като проблем, тъй като растението прекарва повечето от времето под земята, излизайки над почвата късно, само за да цъфти и да даде семена.
Разпространение на синята китка
Разпространението на Orobanche следвало разширяването на производството на слънчоглед от Русия в цяла Украйна, Молдова, Румъния, България, Унгария и сега се среща във всички черноморски и южноевропейски страни, където се отглежда слънчоглед.
Сега поразява и насаждения в по-далечни региони, включително в Испания, където за паразита се съобщава за пръв път през 1958 г., а по-наскоро, през 2009 г., и във Франция, докато друг вид синя китка, класифициран под името Orobanche ramosa, се появява в Южна Австралия през 1992 г. и е обект на програма за ерадикация.
Има всички индикации, че разпространението на Orobanche продължава в регионите, където се отглежда слънчоглед, подпомагано от неговата изключително ефективна способност да разпространява семената си и от бързата еволюция на по-агресивни биотипове.
Счита се, че видовете синя китка заразяват 16 милиона хектара обработваема земя по цял свят и засягат около 50% от слънчогледовите насаждения в света, като в някои региони паразитът синя китка се е превърнал в такъв проблем, че земеделските производители са спрели отглеждането на уязвимите култури изцяло.
Биология на синята китка
Синята китка са едногодишни растения, които поникват от семена всяка година. Те нямат хлорофил и поради това не могат да фотосинтезират, а вместо това извличат необходимите им въглерод, азот и неорганични разтворими вещества паразитно от корените на растенията-гостоприемници.
Основни биологични характеристики
- Растенията синя китка прекарват повечето от времето под земята.
- Стъблата започват да се показват над почвата 35 дни след попадането на семето в нея, в зависимост от вида на почвата и влажността й, от температурата на въздуха и почвата и от растението-гостоприемник.
- Цъфтежът и създаването на семена започват 18 – 20 дни след показването над почвата.
- Семената са много малки, 200 – 300 µm, и изглеждат като смлян пипер.
- Броят на семената от всеки цвят е 2500 – 10 500. Отделни растения синя китка могат да създадат над 87 000 семена.
- Семената се разпространяват лесно от вятъра, водата, машини, селскостопански животни и заразени култури.
- Семената могат да се заредят електростатично и да се прилепят към метал и пластмаса.
- Семената остават жизнени в продължение на десетилетия след като бъдат заровени в почвата.
Поникването на семената на синята китка протича като процес от два етапа, изискващ подготовка на семената във влажна топла почва (20 до 25°C) и след това наличие на подходящ гостоприемник, който отделя химически съединения в ризосферата около своите корени.
Когато условията са подходящи за покълване, семето на синята китка пуска кълнова тръбичка подобна на корен, която се прикрепва към корена на гостоприемника, като кълновата тръбичка е с дължина само няколко милиметра и ако не се прикрепи навреме към корена на гостоприемника, бързо умира.
Успешно прикрепената кълнова тръбичка използва комбинация от механично действие и ензими, за да проникне през епидермиса на корена на гостоприемника и да се свърже с васкуларната система, а след като се прикрепи синята китка смуче паразитно хранителни вещества и вода от своя гостоприемник.
Икономическа значимост на синята китка
Orobanche понастоящем се счита за най-значимия биотичен ограничаващ фактор за добивите на слънчоглед в цяла Южна Европа и черноморския регион.
Слънчогледовите растения, заразени с Orobanche, спират растежа си и образуват по-малки глави, в резултат на което се съобщава за загуби на добивите от 20% до 100%.
Фитосанитарни съображения, свързани със синята китка
Orobanche cumana, както много други видове синя китка, е включена и поставена под ограничения във фитосанитарните разпоредби на повечето страни.
Семената се пренасят лесно от заразеното семе на културата, тъй като визуалната идентификация на малките семена е изключително трудна, но наскоро бяха разработени молекулярни методи, които позволяват да бъде определен броят на паразитните семена в килограм от семената на културата.
Стратегии за контрол на синята китка
Успехът на синята китка се крие в способността й бързо да образува значителен запас от семена в почвата. Всяка стратегия за контрол трябва да е насочена към редуциране на запаса от семена при едновременно свеждане до минимум на образуването и разпространението на нови семена.
Култури-капани
Изследователите са идентифицирали възможни уязвими видове растения, като ръж, царевица, сорго и стрелковидна трева, които могат да бъдат използвани за стимулиране на покълването на семената на Orobanche и да спомогнат за редуцирането на запаса от семена, но това още не е било докладвано в полева ситуация.
Механичен контрол
Внимателното отстраняване на стръковете на ръка може да редуцира запаса от семена, ако бъде извършено без да се разпиляват никакви семена, но това би било трудно постижимо при търговски култури в голям мащаб, като освен това ползите за съществуващата култура биха били ограничени, тъй като дотогава голямата част от вредата вече ще е била нанесена.
Биологичен контрол
Изследователите са идентифицирали възможни организми за биологичен контрол, включително гъбите Fusarium и Aspergillus и мухата Phyomyza orobanchia, чиито ларви предотвратяват образуването на семенната капсула, но тези средства не се предлагат на пазара.
Химически контрол
Стратегиите за химически контрол трябва да бъдат насочени към елиминирането на плевелните гостоприемници, за да се редуцират семената на Orobanche в запаса от семена и да се контролира Orobanche в уязвимите слънчогледови насаждения.
Елиминирането на плевелните гостоприемници изисква добро целогодишно агрономство през целия цикъл на ротация на културите, за да се намалят възможностите за покълване на Orobanche и създаване на още повече семена.
Това може да бъде направено със селективен контрол на плевелите в насажденията или пълен вегетативен контрол чрез използване на неселективни хербициди, като glyphosate, между културите или като комбинация от двете.
Контролирането на Orobanche при уязвима култура става по-трудно, тъй като растението прекарва повечето от живота си под земята и няма фотосинтезираща система, което го прави трудно за контрол чрез конвенционални хербицидни стратегии.
Показано е, че chlorsulfuron, imazapic, imazapyr, imazethapyr, oxyfluorfen, sulphylurea и trifluralin предлагат различни нива на контрол, но от критично важно значение е и времето на приложение.
Всеки хербициден контрол трябва да бъде използван в съответствие с местното законодателство за пестицидите.
Резистентност на гостоприемника
Ефективният контрол над Orobanche по слънчогледа се основава до голяма степен на използването на резистентни сортове, нещо което за първи път беше установено в Русия през 1912 г. и изследователската дейност продължава оттогава насам.
С разработването на нови резистентни сортове слънчоглед се появяват по-вирулентни разновидности на Orobanche на всеки 20 години, което означава, че изследователската работа, свързана с резистентността на гостоприемника, трябва да продължи.
Сортове Clearfield®
Clearfield® и Clearfield® Plus Production System използват конвенционални техники за сортова селекция за разработване на сортове слънчоглед, които са устойчиви на хербициди с imidazolinone, докато конвенционалните сортове слънчоглед са уязвими на хербициди с imidazolinone.
Това позволява ефективен контрол през целия сезон за широк спектър широколистни и тревни плевели, включително синя китка.
Интегриран контрол на вредителите
Ефективният контрол над Orobanche разчита на подход за интегриран контрол на вредителите (ИКВ), включващ някои или всички от по-горните стратегии за контрол през всички сезони и за всички култури.
Актуална ситуация със синята китка
България
Появата и разпространението на нови биотипове Orobanche се увеличава съизмеримо с производството на слънчоглед, въпреки че разработването и използването на високорезистентни сортове е спомогнало проблемът да бъде контролиран.
Унгария
Изследванията показват, че рискът от синя китка по слънчогледа може да се увеличи поради условия на суша и поява на по-вирулентни биотипове Orobanche, особено в южно-централните към северозападните райони.
Република Молдова
Появата на синя китка в Република Молдова се споменава за пръв път през 1937 г. и днес на нейна територия се срещат всички разновидности на Orobanche, а засегнатите площи са се увеличили.
Румъния
Проблемът с Orobanche в Румъния се изостря, като 60% от площите, засети със слънчоглед, сега са заразени със синя китка. Най-вирулентните биотипове са в югоизточния район Добруджа.
Руска федерация
Най-вирулентните биотипове Orobanche сега се намират в Ростовска, Воронежка, Волгоградска, Саратовска, Оренбургска, Ставрополска и Краснодарска област. В Северна Краснодарска област, на границата с Ростовска област, синята китка е започнала да се разпространява след дълго отсъствие.
Украйна
Украйна е един най-големите производители на слънчоглед в света и според оценки 70% от площите с насаждения сега са заразени със синя китка поради увеличеното отглеждане на слънчоглед и кратките ротации. Синята китка по слънчогледа е най-значимият проблем за слънчогледовите насаждения в южната и югоизточната част на Украйна.
Бъдещето
Изследователите ще продължат да търсят нови техники за контролиране и ерадикация на Orobanche, като някои интересни разработки, използващи растения-капани, биологичен контрол и обработки на семената, имат потенциал.
Необходимо е растениевъдите да продължат да търсят по-резистентни гени, за да изпреварват способността на паразита да еволюира и да преодолява резистентността на гостоприемника с появяващите се все по-агресивни биотипове.
Комбинирането на хербициди и генетична резистентност би могло да осигури по-устойчива резистентност за контрол на синята китка в бъдеще.
Технологията Clearfield се предлага като вариант за контрол.
Свържете се с Nuseed за повече информация относно техните резистентни на Orobanche продукти.
